Пейзажна живопис в изобразителното изкуство представлява представянето на пейзажи и природни сцени като планини, долини, дървета, реки и гори, а също и изкуството, където основната тема е широкият изглед, а елементите са съчетани в еднородна композиция. В други творби пейзажът е фон за основните фигури, но също може да представлява важна част от картината. Небето е почти винаги включено, а времето често е елемент от композицията. Детайлните пейзажи като самостоятелен жанр не се срещат във всички художествени традиции, а се развиват когато има изградена усъвършенствана традиция на представянето на пейзажните обекти. От западната живопис и от китайското изкуство произхождат двете основни традиции в пейзажа, които могат да бъдат проследени до около хиляда години назад във времето. Пейзажната фотография заема все по-важно място след 19 век и е разгледана в отделна статия.
Въвеждането на елемент на одухотвореност в пейзажното изкуство води началото си от изкуството на даоизма и другите философски традиции на Източна Азия. На запад то възниква по времето на Романтизма.
Пейзажите в изкуството може да са изцяло въображаеми или да са копирани от реалността с различна степен на достоверност. Ако основната цел на картината е да се покаже точно специфично място, особено ако включва постройки, тя се нарича топографски изглед.
