Прозорецът е отвор в стената на сграда, предназначен за достъп на светлина и чист въздух. Прозорец е и всеки остъклен отвор, осигуряващ визуален контакт с вътрешността на обект, както и приспособлението за затваряне на този отвор.
В архитектурата
Повечето прозорци на сгради са рамкирани с дърво или метал, като основно се състоят от едро, често тънко стъкло. В исторически план има множество и различни по размер, форма и предназначение прозорци. Едни от първите прозорци представлявали отвор с опъната на дървена рамка кожа или платно. По-късно се появяват два вида прозорци, пропускащи светлина, но не въздушни течения в помещенията: мулионирания прозорец, съединяващ няколко парчета стъкло в обща плоскост и хартиения прозорец. Мулионираният прозорец става популярен в Европа, където предпазва от вредните атмосферни условия. Хартиеният пък се налага в Китай и Япония. В църковната архитектура се популяризира стъклописта, която по-късно намира място и в декоративната украса в интериор и екстериор на множество частни и обществени сгради през 19 и 20 в.
Видове прозорци
Венециански прозорец – съставен е от три отвора – два странични, по-ниски и един централен, по-висок и завършващ с арка.
