Фехтовка е вид борба между двама или повече души използвайки различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой. Терминът произлиза от немската дума „fechten“, бия се. Първоначално фехтовката е била приложима бойна система, а не спорт. В Европа е съществувала богата традиция на преподаването и усвояването ѝ, за което свидетелстват десетки учебници по фехтовка, най-ранният от които е от 13 век. Освен изцяло запазените фехтовални книги (Fechtbuecher) има запазени и отделни трактати, съчинения, изображения и прочее документи, разкриващи отношението на средновековния и ренесансов човек към фехтовката. Употребявани са различни оръжия – едноръчен меч и юмручен щит (бъклър), дълъг меч, копие и други. Основен инструмент при обучението на воините, както се подразбира, е бил мечът. Чрез овладяването му бойците са достигали до всички принципи, необходими за боравенето с останалите оръжия в арсенала. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой.
През XVIII и XIX век фехтовката се обособява като вид спорт. Най-активно е практикувана и бързо се развива във Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Официалните международни турнири в Европа водят своето начало от края на XIX век. През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт – чест, която е оказана само на още три спортни дисциплини. (Фехтовката е вид борба между двама души, която представлява дуелиране с оръжия като саби, ножове и мечове. Терминът „фехтовка“ произхожда от отбранително умение на рицарите. Историята и може да се проследи назад до 12 век, от когато датира първата книга за фехтовални умения).
Видовете оръжия, с които се практикува спортна фехтовка:
сабя – поражаема повърхност е трупът от кръста нагоре, ръцете, шията, главата;
рапира – поражаема повърхност е само трупът;
шпага – поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача.От края на XX век се разраства движение за възстановяване на традиционната европейска фехтовка като бойно изкуство във вида му от Средновековието и Ренесанса. Най-вече в Европа и САЩ възникват групи, клубове и школи, които поотделно или съвместно работят по историческите източници, като дейността им варира в спектъра от по-академични занимания по експериментална археология, до тренировки по историческа фехтовка като бойно изкуство, фокусиращо употребата на различни остри и тъпи хладни оръжия. Първият клуб по традиционна фехтовка в България е школа за средновековна европейска фехтовка „Мотус“. Стандартите за екипировка варират между клубовете и нивото на трениращите или провежданото събитие. Като цяло практикуващите исторически европейски бойни изкуства избягват въвеждането на правила и превръщането им в цел на тренировките, което е присъщо само за спорта. По необходимост с цел безопасност се налагат ограничения при свободна работа, както и се изготвят конкретни правилници за провеждане на по-мащабни събития като състезания.
