Тунелът е подземно или подводно съоръжение за прокарване на пътища (автомобилни, железопътни, канали, метрополитени, водопроводи и др.) под възвишение, планина, остров, река и др.
Съществуват 3 основни способа за изграждане на тунелите: открит, класически и механизиран с помощта на тунелнопробивни комплекси, наречени „щитове“ (в България придобили популярност като „къртици“). Характерно за открития способ е, че първоначално се прави дълга траншея (изкоп с големи размери), изгражда се тунелната конструкция и след това се засипва отново отгоре; при класическия тунелен способ (Новоавстрийски метод) тунелът се прокопава в масив, като околните стени на масива се превръщат в основни носещи конструкции.
Всеки тунел се състои от 1 или 2 изхода, наречени „портали“. Изграждането с тунелопробивни машини (къртици) е механизиран, съвременен начин за прокопаване на тунели. Характерното за него е, че не се нарушава околната среда, подходящ е за прокопаване в сложни хидрогеоложки терени и градски плътнозастроени терени. С подобни комплекси е изграждан тунелът под Ламанш, а в България - Софийското метро. С тяхна помощ могат да се изграждат както 1-пътни, така и 2-пътни тунели, както и смесени (железопътни и автомобилни) и 2-етажни тунели.
