Сигурността е функционалното състояние на дадена система, което осигурява неутрализирането и противодействието ѝ на външни и вътрешни фактори, които оказват влияние или могат да въздействат деструктивно на системата (влошаване организационното състояние на системата или невъзможност за нейното функциониране и развитие). Обичайно организираните атаки срещу системата за сигурност са в резултат на заговор.
Като принцип сигурността подсигурява живота и здравето на физическите лица, държавата, юридическите лица и дейността им, както и бизнеса от страна на потенциални и/или реални заплахи. Високата степен на сигурност на индивида, общността, страната, конкретна корпоративна или нестопанска организация, осигурява увеличаване на благосъстоянието. Сигурността подсигурява възможността за натрупване на блага за индивида, тъй като тя е втората стъпка след физиологичните нужди в Пирамидата на Маслоу.
Възприемането на сигурността може да не бъде тясно свързана с реално измеримата обективна степен на сигурност и мерките за тази сигурност. Например стол, който привидно изглежда устойчив, може да има разхлабени елементи, които да причинят разпадането му при сядане В някои случаи обаче, възприеманото ниво на сигурност обективно влияе върху реалното ниво на сигурност и това става с използването на камери и устройства за наблюдение.
В зависимост от обекта за сигурност се разграничават:
Лична сигурност или безопасност – виж право на живот, лична свобода и неприкосновеност, право на адвокатска защита, здравеопазване и тайна на кореспонденцията
Национална сигурност
Правна сигурност
Икономическа сигурност (включително индустриална сигурност)
Екологична безопасност
Ядрена безопасност
Радиационна безопасност
Противопожарна безопасност
Безопасност на движението по пътищатаСистеми за сигурност (охранителни системи)
Например в информационната сигурност, това са :
Конфиденциалност (или тайна), означава, че данни в компютърните системи могат да бъдат четени само от оторизирани страни.
