Под реклама обикновено се разбира разпространявана под различна форма и средства привлекателна информация за продукт, услуга и т.н., която е предназначена за определен кръг потребители (таргет група) и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към тези продукти или услуги, така че те да могат пазарно да се реализират. Освен конкретния продукт или услуга, рекламата може да рекламира неговия производител, както и да ползва индиректни методи за реализиране, като привличане и задържане на аудитория към даден сайт, което в друг етап може да означава реализиране на печалба от продажби на този сайт. Съществуват и некомерсиални типове реклама, като политическата или кампанийната реклама.
Рекламата започва да играе съществена роля през 19-ти и 20 век, когато се поставя началото на масовата продукция, но в същото време и на масовите медии (масмедиите). Само през 2007 година в световен мащаб за похарчени 385 милиарда долара за целите на рекламата.
Вероятно първите рекламни съобщения могат да бъдат разпознати при египтяните, които правели съобщения за продажба на папирус, както и стенни плакати. В някои случаи провеждането на политически кампании в Древна Гърция и Рим, оповестяването с глашатаи, се възприемат и като рекламно оповестяване в политически аспект, в действителност плакати, рекламиращи гладиаторски игри, е имало в Древна Гърция, но като цяло функцията на убеждението (която днес е възприета от рекламата и комуникационните изследвания) е играла роля в реториката, някои от чиито постулати ползва днешната реклама, като вероятно голяма част от съвременната реклама обменя идеи с визуалната реторика (като част от семиотиката, виж също визуална комуникация и визуална семиотика), която е съвременен клон на реториката (древната реторика се занимава само отчасти с някои визуални аспекти на речта като стойка, жестикулация и мимика).
Информационна функция – предоставя данни и знание относно комуникираните продукти, услуги или личности.
Мотивационна функция – подбужда към действие (покупка, избор).
