Пустиня (от „пуст“) е географска област, в която валежите са силно ограничени и в резултат на това условията за живот на растения и животни са много тежки. Липсата на растителност оставя земната повърхност незащитена от процеса на денудация. Около една трета от площта на световната суша (50 милиона квадратни километра) е пустинна или полупустинна, като тук се включват и полярните области, където валежите са редки и които понякога са наричани полярна пустиня. Пустините се класифицират въз основа на падащите валежи, на преобладаващата температура, на причините за опустиняване или на тяхното географско положение.
Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Макар че дъждът в пустините е рядък, спорадичните порои могат да предизвикат внезапни наводнения. Падащият върху горещите скали дъжд може да предизвика напукването им, а получените парчета, разпилени по терена, ерозират допълнително от вятъра. Той издига частици пясък и прах и ги превръща в пясъчни или прашни бури. Носените от вятъра песъчинки предизвикват абразия по повърхността на твърдите тела, с които се сблъскват. Скалите се заглаждат и вятърът разпределя пясъка в хомогенни отложения във вид на хоризонтални пластове или издигащи се пясъчни дюни.
