Парашутизмът, или скачане с парашут, е действието на излизане от самолет и връщането на земята с помощта на гравитация и парашут, който забавя скоростта на спускане в заключителната част.
Може да включва определено време на свободно падане, през което парашутът не е разгърнат и падането на тялото постепенно се ускорява до скоростта на свободно падане.
Първият скок с парашут в България е осъществен през 1923 г. на летище Божурище от французин - представител на фирма за производство на парашути, изпълнил няколко демонстративни скока от 1000 m височина. Летците - поручик Стоев, поручик Христов и др., не се поколебават. Напускат самолета едва на 100 m височина, разтварят парашутите и благополучно се приземяват. По-късно доброволно скачат от около 600 m поручиците Шороплев, Атанасов и Димитров по време на обучението си в школата за изтребители в Полша.
Развитието на парашутизма е свързано с развитието на моторното летене. Макар и трудно, парашутът става търсено средство за спасяване. Твърде много летци го приемат с недоверие.
