Парашутът (френски parachute, от италиански para, parare – отбивам, защитавам и френски chute – падане) е устройство, осигуряващо меко приземяване на хора и предмети от въздуха на земната повърхност.
История
Преди повече от 2 хиляди години римският поет Овидий написа в своята поема „Метаморфози“:
В Грузия са открити останки на кули, от които мъжете скачали на празненствата с големи чадъри. Руски и френски пътешественици, посетили двора на сиамския крал през Средновековието, описват скоковете на придворния акробат, който пред изумените им очи се спускал с чадър от най-високата кула на двореца и оставал невредим.
Първото автентично изобретение на парашута принадлежи на гениалния италианец Леонардо да Винчи. През 1483 г. той е нарисувал скица на пирамидален парашут. В книгата си „Атлантически кодекс“, написана в годините 1483 – 1518 г., той смело заявява:
Въпреки че аеродинамиката тогава не е съществувала, данните са точни. Те даже отговарят на съвременните парашути и теоретически скокът с изобретението на Леонардо да Винчи би бил безопасен.
За изобретател на парашута се счита Фауст Вранчич от Хърватия. През 1597 г.
