Националният парк представлява защитена територия, обикновено обявена и стопанисвана от правителството на страната, в която се намира. Територията на парка се защитава от повечето въздействия на човешкото развитие и от замърсяването. Националните паркове са повод за национална гордост и целта на обявяването им е да се запази дивата природа за идните поколения. Те разполагат със съвкупност от правила, с които посетителите трябва да се съобразяват по време на престоя си в границите на защитената територия. Най-големият по територия национален парк в света е Североизточния гренландски национален парк, който е регистриран през 1974 г. и обхваща 972 000 км2, което е близо 45% от територията на остров Гренландия.
В България националният парк е една от шестте категории защитени територии определени от Закона за защитените територии в България. Националните паркове в България са държавна собственост. В тях не се включват селища, а екосистемите са изцяло с естествен произход и с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания.
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) повечето национални паркове, включително и тези в България попадат в категория II – национален парк.
