Маслената живопис е процес на рисуване с пигменти и масло като свързващо вещество. Обикновено използваните сухи масла включват ленено масло, маково масло, орехово масло и масло от шафран. Изборът на масло придава на маслената боя редица свойства, като например времето за пожълтяване и изсъхване. Някои от разликите, в зависимост от маслото, също се виждат в блясъка на боите. Един художник може да използва няколко различни масла в една и съща картина в зависимост от желаните пигменти и ефекти. Самите бои също развиват определена консистенция в зависимост от средата. Маслото може да бъде варено със смола, като борова смола или ливан, за да се създаде лак с добра покривност и блясък.
Въпреки че маслената боя е използвана за пръв път за будистки рисунки на индийски и китайски художници в Западен Афганистан някъде между петия и десетия век, тя не печели популярност до 15 век. Използването ѝ се разпространява към Европа през Средновековието. Маслената боя в крайна сметка се превръща в основна средство, използвано за създаване на произведения на изкуството като предимства ѝ стават широко известни. Употребата и в Европа започва с раннодерландската живопис в Северна Европа, а в средата на Ренесанса темперната боя е заменена почти изцяло от маслената живопис в по-голямата част от Европа.
През последните години на 21 век се използва водосмесима маслена боя. Водоразтворимите бои са с или без добавен емулгатор, което им позволява да се разреждат с вода, вместо с разредител. И по този начин изсъхването на маслото става много по-бързо (1-3 дни) в сравнение с обикновената маслена боя (1 -3 седмици) в предишните векове.
