Куполът е архитектурен елемент, наподобяващ кухата горна половина на сфера. Изработен от различни материали, той има дълга история, датираща още от праисторическо време. Подобно на дъгите и сводовете, куполите дават възможност за покриване на сравнително големи отвори със зидани конструкции, поради което традиционно се използват широко при строителството на обществени сгради от Древността до днес.
Куполни елементи са били открити в древния Близък изток в малки скромни сгради и гробници. Строителството на първите истински куполи от съвременна техническа гледна точка в Европа започва по време на Римската архитектурна революция,, когато те често са използвани от римляните, за да се оформят големи интериорни пространства на римските храмове и обществени сгради, като например Пантеона. Тази традиция продължава с неотслабваща сила след приемането на християнството във византийската религиозна и светска архитектура, което завършва с революционния купол тип корабно платно през VI век в църквата „Света София“.
Техниката за направа на преход от квадратна стая към кръгъл купол най-вероятно е изобретена от древните перси. Сасанидското царство започва изграждането на първите мащабни куполи в Персия в такива кралски сгради като Дворецът на Ардашир, Сарвестан и Галех Дохтар. С мюсюлманското завладяване на сасанидската империя, персийският архитектурен стил оказва голямо влияние върху мюсюлманските общества. Всъщност използването на куполи като функция на ислямската архитектура има своите корени в Персия.
