Крепостта е укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през средните векове. Книжовен синоним на крепост е твърдина. Други названия за крепост са чуждиците от турски език кале и хисар. Първоначалното значение на град също напълно съвпада с крепост – оградено със стена място, затова и местностите, в които има останки от крепости в България, Северна Македония и Сърбия, често са наричани градище.
Крепост може да обозначава както отделно отбранително съоръжение, така и цял фортификационен комплекс. По правило крепостта е защитена от крепостни стени територия, в която се намира постоянен гарнизон, с големи запаси от продоволствия и въоръжения, необходими за евентуална продължителна обсада. Едва в по-ново време с изобретяването на нов вид въоръжение и прилагането на нови военни тактики значението на крепостта като основно военно отбранително съоръжение намалява.
Към първите крепостни съоръжения могат да се отнесат земните валове, наред с палисадите, които ограждат неголемите селища. Някои първобитни крепости се построяват на хълмове или ридове, по-късно пред крепостните стени започват да се копаят ровове с вода. С развитието на военното дело и строителството, крепости започват да се усъвършенстват.
