Квиринал (дворец)
Дворецът „Квиринал“ (на италиански: Palazzo del Quirinale), известен също в савойската епоха като Кралски дворец „Квиринал“ (Reggia del Quirinale) и при папите като Апостолически дворец „Квиринал“ или Папски дворец „Квиринал“ (Palazzo Apostolico del Quirinale или Palazzo Papale del Quirinale), е исторически дворец в Рим, Италия, разположен на едноименния хълм и с изглед към едноименния площад. От 1870 г е официална резиденция на Краля на Италия, а от 1946 г. – на Президента на Италианската република. Той е един от символите на Италианската държава.
Построен през 1573 г., дворецът е една от най-важните сгради в италианската столица, както от художествена, така и от политическа гледна точка. По неговото изграждане и декорация работят известни майстори на италианското изкуство: Пиетро да Кортона, Доменико Фонтана, Алесандро Спеки, Фердинандо Фуга, Карло Мадерно, Джовани Паоло Панини и Гуидо Рени. В момента в него се съхранява голям фрагмент от фреска на Мелоцо да Форли.
Квиринал се утвърждава, преди всичко започвайки от понтификата на Павел V, като стабилна папска резиденция: той е домакин на 30 папи – от папа Григорий XIII до папа Пий IX. Първоначално е издигнат като лятна резиденция на папата и се превръща в почти алтернативно място на Ватиканските дворци. С хълма Квиринал папите са били в по-лесен контакт със седалищата на папските конгрегации (т.е. с резиденцията на техните префекти или декани), в които Римската курия се реартикулира през последните десетилетия на 16 век. По този начин Квиринал се превръща в де факто резиденция на папата в качеството му на суверен, допълваща тази на Ватикана, която е седалище на папата – глава на Католическата църква. Допълнителна, а не алтернативна резиденция: ето защо комплексът на Ватикана се развива през 17 век, когато е завършена работата по базиликата и Апостолическия дворец, изгражда се фасадата, издигната е Колонадата на Бернини, макар че папите живеят само понякога там. От друга страна Квиринал се развива като светски дворец, почти без видими религиозни символи и преди всичко (уникален сред апостолските дворци с тази особеност) без църква, отворена за обществеността. Заинтересуван от проект за двореца като наполеонова резиденция по време на френската окупация на Рим (макар че Наполеон Бонапарт никога не влиза в него), след 1870 г. Квиринал става дворец на италианските крале. С раждането на Италианската република след институционалния референдум от 2 юни 1946 г., сградата става седалище на Президента на републиката.
Дворецът „Квиринал“ е с площ от 110 500 m² и е шестият дворец в света по площ, както и втората резиденция на президент (първата е Белият дворец в Анкара, Турция. Комплексът на Белия дом (Вашингтон, САЩ) има площ, равна на 1/20 от тази на Квиринала.
