Аксолотълът (на латински: Ambystoma mexicanum; на нахуатъл: āxōlōtl, на испански: ajolote; на английски: axolotl), също мексиканска амбистома, е вид воден саламандър. Неговият интересен външен вид се дължи на факта, че не извършва метаморфоза, а остава във водната си ларвовидна форма, дори в полово зряла възраст. Неговото развитие е добър пример за неотения.
Напълно израсналият аксолотъл, на възраст 18 – 24 месеца, е с дължина 15 – 45 cm, но обикновено не достига 30 cm. Характерни са непокритите им папратообразни хриле. Аксолотлите дишат през кожата, но притежават и бели дробове. Тях използват, когато излязят на повърхността, вземат въздух и остават да плават, както другите земноводни. По цвят варират от чисто бели до черни, като се срещат и сиви, и кафяви. Аксолотлите са месоядни и ловят малки плячки, като насекоми и дребни рибки, които гълтат цели. Въпреки че се случва рядко, аксолотлите могат да претърпят метаморфоза и в тази си форма приличат на Ambystoma mavortium, сродник на тигровия саламандър.
Аксолотлите обитават езерата Хочимилко и Чалко в централно Мексико, както и вулканични кратери, пълни с вода. Дивата популация е застрашена поради разрастването на Мексико Сити; видът е в списъка CITES.
Дивите аксолотли рядко са бели. Мутантът албинос, често срещан в лаборатории и зоомагазини, е създаден в американска лаборатория през 1950-те. Аксолотлите се развъждат и използват в големи количества за научни цели. Най-забележителният им белег е тяхната способност за оздравяване: аксолотлите са в състояние да регенерират цели крайници, а в някои случаи дори още по-жизненоважни структури, като части от мозъка.
