на турски език – за неголямо селище, по-голямо от село, тоест „малък град“, „градче“, „градец“;
на арабски език – за укрепено мюсюлманско селище, градска (селищна) крепост.
Думата по българските земи навлиза чрез турски език и е използвана по времето на османското владичество. Турската дума „kasaba“ произхожда от арабската дума „касба“ (на арабски: قصبة; на английски: kasbah или qassabah; на френски: casbah или qasba), означаваща специфичен вид укрепено мюсюлманско селище, крепост.
В България не е съществувала ясна разлика между „град“ и „касаба“, но все пак е имало известна тенденция по-големият град да се назовава „град“, а по-малкият град – „касаба“. Това е видно от значително по-честото използване на словосъчетанието „града голяма“, отколкото „голяма касаба“. Столицата на Османската империя е назовавана със съставното име „Цариград“; старата българска столица Търновград също е наричана в народното творчество и говор с „града голяма“. В същото време множеството по-малки градове са назовавани „касаби“.
„Касаба“ е название, използвано на териториите на днешни Турция, България, Северна Македония, Сърбия.
С чисто арабското звучене „ка̀сба“ и сходно значение се използва на Арабския полуостров, в Северна Африка, дори в Испания (поради мавърското владичество на Иберийския полуостров).
Днес в страните от Магреб под „касба“ се разбира укрепено старо селище (или стар квартал в разраснало се селище) със съхранена стара мюсюлманска архитектура.
