Вътрешен двор е незастроена част от дворното място, която е заградена частично или напълно от една или повече сгради. Понякога пространството е разделено на части от стени и всяка част е наричана (вътрешен) двор. Основното му предназначение е защита във възможно най-широк смисъл. В различните култури защитата може да бъде на собствеността, от несгодите на околната среда, за постигане на уединение и др.
При по-големи единични сгради вътрешният двор се изгражда с цел наличие на прозорци във вътрешността на сградата – за достъп на светлина и въздух.
Най-ранните известни вътрешни дворове са построени в Иран и Китай датиращи от 3000 г. пр. Хр. Дворовете в миналото са били използвани за различни цели, включително за готвене, спане, работа, игри, градинарство и дори места за държане на животни.
Древен Рим
В Древния Рим атриумът е по-скоро общо помещение в къщата с отвор в покрива (комплувиум) за събиране на дъждовна вода в малък басейн под него.