Храм е термин от религията с различен обхват. В широк смисъл означава култово съоръжение – сграда, оборудвана и използвана специално за молитва и за други религиозни цели – проповед, богослужение, обреди и пр. В древността мястото на храма се определя от жрец или авгур като местообитание на бог или богове и на него се строят постройки за религиозните обреди.
Формата и предназначението на храмовете варират, макар че общата им черта е, че се считат от вярващите за дом на едно или повече божества. Типично се извършват приношения на божеството или се извършват религиозни ритуали в негова чест, а за самото място се грижи група от духовници или жреци. Степента на достъп на вярващите до храма също варира; често някои части от него са достъпни единствено за свещениците. Например в Древна Гърция възникват светилища, в които отначало не е имало храмове. Те съдържат теменос (свещено място) и олтар за жертвоприношения, често са разположени около свещена горичка, пещера или извор. Издигането на сгради за съхранение на култовия образ на божеството датира от IX век пр. Хр.
