Фондацията датира от 1629 г., първоначално принадлежаща към Великополската провинция на реформаторския Св. Антъни. Негови основатели са: Марчин Веруш Ковалски, Павел Невенгловски и о. Францишек Фракстин [1]. Манастирът е издигнат през 1629-1634 г. През 1645-53 г. манастирът е бил убежище за ирландски монаси, бягащи от страната си от религиозни преследвания. През 1655 г. шведите ограбват манастирския комплекс, а през 1662-1800 г. орденът има висша духовна семинария. През 1737-1754 г. манастирът е разширен до сегашните си размери. През 1864 г. е отменен с царски указ за участието на монасите в Януарското въстание. През 1921 г. отново е поет от Ордена и Вроцлавската провинция на Св. Ядвига. През 1923 г. става част от възродената провинция Успение на Пресвета Богородица от Ордена на малките братя в Полша [1]. В междувоенния период служи като новициат. В следвоенния период е частично окупиран от държавата за обществени цели. Църквата „Благовещение Господне” е с уникална полихромия, която е основно реновирана след Втората световна война [2] [3]. Построена е в бароков стил, тухлена, ориентирана, с еднокорабна. Рококо декор отвътре. В манастира се съхраняват картини на францисканския художник от 19-ти век о. Рафал Ернест Кредо. През 1936 г. отец Еузебиуш Хухрацки, OFM, е викарий на манастира.