Тихоокеанската война е част от Втората световна война и предхождащи я конфликти в Тихия океан, неговите острови и Източна Азия между 7 декември 1941 г. и 2 септември 1945 г. Най-решителните действия са резултат от атаките на Япония срещу различни страни, които се обединяват като Съюзнически сили.
Най-често за начало на войната се смята 7 – 8 декември 1941 г., когато Япония нахлува в Тайланд и напада британските владения в Малайския архипелаг, Сингапур и Хонконг, както и американските военни бази на Хаваите, остров Уейк, Гуам и Филипините. Войната кулминира с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и други големи въздушни удари от Съюзниците, придружени от съветското обявяване на война и нахлуване в Манджурия на 9 август 1945 г., които довеждат до капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. Официалният акт за капитулация на Япония е подписан на 2 септември 1945 г. След войната Япония губи всичките си владения в Азия и Тихия океан и суверенитетът ѝ е ограничен до четирите ѝ главни острова. Японският император е принуден да се откаже от голяма част от пълномощията си, което води до широки културни и политически реформи в страната.
Име
В България се използва наименованието: Операции от Тихоокеанския театър, а в западните страни по време на войната конфликтът е познат като Войната с Япония. В САЩ широко се използва терминът PTO. Технически зоната на военните действия не обхваща Китай и Югоизточна Азия.
