Лов на вещици е издирването на доказателства и свидетелства, че дадено лице извършва деяния, забранени от Светата църква и Светата инквизиция и провеждането на инквизиционен процес, при който да бъде установено и доказано дали обвиняемото лице действително е практикувало магьосничество. Извършвало се е през средновековието.
Много различни култури по света, както древни, така и съвременни, са се отнасяли към обвинените в магьосничество със суеверен страх или страхопочитание. Обвинените в такива деяния са били убивани по един или друг начин или са били преследвани за шарлатанство, изнудване или измама. Днес такива преследвания се смятат за един вид морална паника. В съвременната епоха явлението "лов на вещици" още не е напълно изчезнало и се среща в различни общности, където религиозните ценности осъждат практикуването на магьосничество и окултизъм.
В по-общ смисъл терминът може също да означава преследването на заподозрян или обвинен за враг (обикновено в социално неконформистки групи) с крайно предубеждение и игнориране на реалната вина или невинност.
Преследвания в Западна Европа
Църквата преследва жените, смятани за вещици, заради техните особени знания и способности. Тези жени са обвинявани в съюз с дявола, поради което са преследвани и много от тях - изгаряни живи на клада.
В късноантичната и ранната средновековна християнска Църква има две конкурентни гледища по въпроса за магьосничеството и вещерството.
