Вълкът е често срещан мотив в митологиите и космологиите на народите в Евразия и Северна Америка, което съответства на историческото местообитание на сивия вълк. Главните атрибути на вълка са неговият хищнически характер, както и специфичният начин на лов, неговата сила и издръжливост.
В митологиите и религиите
В много евразийски митологии вълкът е приеман за родоначалник или за възпитател на родоначалника на племето. Освен древноримския мит за Ромул и Рем, отгледани от вълчица, съществува древноиранска легенда за вълчица, откърмила цар Кир. В китайска хроника от 7 век за прадедите на тюрките, пък се разказва, че те били изтребени от враговете, освен едно момче, откърмено от вълчица, която впоследствие става негова съпруга и му ражда 10 сина – основатели на тюркските родове. Сред азерите са запазени следи от култ към вълка (Боз Курт – сивия вълк); култ към вълка има и при башкирите – етнонимът башкорт („главен вълк“) се отнася за огузкия клон на тюркските племена. В монголската митология е известен вълкът прародител Борте-Чино; айну в Япония също смятат, че водят произхода си от съюз между подобно на вълк същество и богиня. В някои северноамерикански индиански племена битуват аналогични митове за произход от вълци (родовата група кагвантани от племето тлинкит, племето нутка и др.). Според Страбон даките наричат себе си вълци (δáοι), а Херодот казва, че всяка година неврите се превръщат във вълци. Последното се предполага, че е във връзка с годишен ритуал, свързан с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
