Терминът е използван за първи път от Арън Мос в списанието Nature Nutrition през 1998 г. Терминът бързо се превръща в лозунга, използван в статии, появяващи се във вестници и списания, които са предназначени да разширят познанията за здравословното хранене и препоръките за диети. Много бързо концепцията за супер храна беше използвана от маркетолозите и хранителната индустрия, за да направят продуктите си по-привлекателни за клиентите.
Няма единично определение, което да характеризира суперхрана. Английският речник на Оксфорд описва суперхрана като "храни, богати на хранителни вещества, считани за особено полезни за здравето и благополучието", докато речникът Merriam-Webster пропуска всички препратки към здравето и ги определя като "храни на основата на хранителни вещества, получени от витамини, минерали, фибри, антиоксиданти и / или хранителни вещества ".
Привържениците на термина наричат суперхрана като непреработени храни, на които се приписват чудодейни свойства; които доставят на организма значителни количества витамини, минерали, биоактивни вещества, ензими, аминокиселини и омега-3 мастни киселини. Според тях те имат антиоксидантен ефект, защитават организма от много заболявания и имат лечебни свойства в случай на рак, сърдечни заболявания, остеопороза или атеросклероза, а също така увеличават продължителността на живота. Въпреки това, Cancer Research UK, която подкрепя изследванията на рака, казва, че суперхрана е "просто маркетингово средство", обяснявайки, че здравословната и балансирана диета може да намали риска от рак, но няма специфична храна, която да намали този риск сам по себе си.
Друг опит за дефиниране на суперхрана предполага, че по този начин може да се нарече храна, която има изключително високо количество микроелементи, за всеки 100 kcal продукт.
