О̀мбудсманът (от нордически: umboð – „задача, пълномощно", umboðmaðr „упълномощен“) е независимо длъжностно лице, на което са възложени функции да контролира спазването на законните права и интереси от органите на изпълнителната власт и от длъжностните лица на хора или група от хора, които не са силни в обществото и трудно биха могли да се защитават сами (напр. деца, пациенти, жертви на насилие).
Съгласно българския Закон за омбудсмана той „...се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.” Омбудсманът изпълнява функциите си, като приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите и прави проверки по тях.
В други страни съществуват различни практики. Омбудсманът може да е национален или общински служител, назначаван от правителството, парламента или общинския съвет, който е отговорен за представяне на интересите на обществото като проучва и се занимава с оплаквания на граждани. В някои юрисдикции омбудсманът е споменат, поне официално, като „парламентарен пълномощник“.
Съществуват омбудсмани на корпорации, вестници, неправителствени организации. Този тип омбудсман очевидно не разполага с предоставени от държавата правомощия.
Много частни компании, университети и агенции имат също така омбудсман, който защитава интересите на свързаните с тях лица. Омбудсманът и неговата администрация са структурирани, за да функционират независимо, като се отчитат само пред дирекцията.
