Тенденцията и склонността към импулсни покупки е сравнително постоянна индивидуална черта, предразположение да се държи по специфичен начин, т.е. да се правят покупки по спонтанен, внезапен, нерефлексивен начин. Rook and Fisher (1985) подчертават, че потребителите с голяма склонност да купуват импулсивно са по-склонни да се отразяват при пазаруване, тъй като е по-вероятно да изпитат импулси при пазаруване и са по-засегнати от близостта на продуктите. Невинаги обаче потребителите с голяма склонност да купуват импулсивно трябва да се предадат на импулсите, които изпитват при пазаруване. Поведението на потребителя се влияе не само от това предразположение или маркетингови мерки, използвани от продавачите, но и от времевия натиск, богатството на портфейла, нивото на самоконтрол, нормативната оценка на импулсивното купуване.
Факторите, определящи импулсивното пазаруване, са предимно индивидуални характеристики като обща импулсивност, оптимално ниво на възбуда, ниво на материализъм, отношение към парите, времева ориентация и стил на пазаруване за развлечение.
Втората важна група фактори, определящи поведението при пазаруването, са индивидуални и ситуационни фактори, като: емоции, които се усещат при пазаруването, отношение към промоцията, организационни решения, използвани в търговските обекти за повишаване нивото на този вид пазаруване, както и атмосферата и комфорта при пазаруване.
Третата група се състои от фактори, които определят дали извършваме покупка или не, като самоконтрол, достъп до пари, използваната форма на пари и нормативна оценка на импулсивното купуване.
Темата за импулсивното пазаруване беше разгледана, наред с други Майкъл Ууд (1998).
