Градският район е съставна териториално-административна единица на голяма градска община. Той може да включва както напълно градски части, така и отдалечени квартали и отделни селища в прилежащите урбанизирани околности.
Законът за административно-териториалното устройство на Република България от 1995 г. предвижда задължително райониране в столицата София и в другите градове с население над 300 000 души (изрично посочени са Пловдив и Варна), регламентирано с отделен закон. Райони може да бъдат създадени от общинския съвет в община на град с население над 100 000 души, като всеки от тях трябва да е с население над 25 000 души.
Районът се управлява от пряко избран районен кмет, който е подчинен на общинския кмет. В районите също така има може да има кметства – в 1 или повече съседни населени места с общо население над 150 души (ЗАТУРБ, чл. 16). Жителите на всяко кметство също си имат пряко избран кмет на кметството, който е подчинен на районния кмет.
