Притчата за талантите е разказана от Божия Син на жителите на юдейския Йерусалим на велики вторник, т.е. хронологически след велики понеделник, когато предрича съдбата на безплодната смоковница (символизираща Юдея) и гони търговците от Йерусалимския храм.
Притчата разкрива философията на съществуването на земята и въобще светогледа на личността в контекста на стойността, символизираща се от парите с тяхната история и смисъл.
Притчата
Според притчата един човек поверил на своите слуги пари – таланти, като всеки от слугите си обдарил според способностите им и усърдието им в учението. На един от слугите си човека поверил пет таланта, на друг – два, а на трети – един талант, като и им заповядал да пуснат тези пари в обръщение, т.е. за да принесат те печалба или умножение на богатството.
Всеки от слугите се опитал според способностите и възможностите си да използва максимално добре талантите, като на първия с петте таланта те донесли огромна печалба – още пет таланта, вторият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби своя талант и го закопал в земята, за да го върне на господаря си без загуба и за да не бъде виновен за загубата му. Притчата има и алюзията с апостолите.
(Матея 25:14 – 30)
На следващия ден, велика сряда, мъдрецът разказал тази притча бил миропомазан от една грешница в/на Йерусалим.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
