Лустра́ция (от латински: lustratio – изчистване посредством жертвоприношение) е политическа практика, състояща се в законово ограничаване на правата на някои категории лица (по професионални, партийни, религиозни или други признаци) за:
заемане на държавни длъжности (вкл. и държавен служител);
професионална практика („забрана за упражняване на някои професии“);
неприкосновеността на личния живот (допуска се публично разпространяване на всякаква информация за произход, детайли от биографията и т.н.).
Примери
Пример за такъв закон в България е т.нар. Закон „Панев“ – закон, написан от депутата от СДС Георги Панев през мандата на 36-о НС. Той има за цел лустрация на бившите членове на БКП като преподаватели във висшите учебни заведения. Законът „Панев“ е отменен на 30 март 1995 г.
След падането на Берлинската стена и разпада на СССР много държави в Централна и Източна Европа въвеждат лустрационни закони. Първи са Полша, Чехословакия и Унгария, последвани от Румъния. Вариант на лустрация има и в Литва и Латвия.
Чехословакия
Според закон приет на 4 октомври 1991 всички служители на чехословашката служба за държавна сигурност (Státní bezpečnost, StB) от комунистическата епоха, попадат в черен списък за заемане на публични длъжности – високопоставени ръководители и служители в правителствените служби, съдебната власт, прокуратурата, службата по безопасност на информацията (на чешки: Bezpečnostní informační služba, BIS), управлението на държавните предприятия, централната банка, железниците, държавните електронни медии, военнослужещи, висши академични дейци. Този закон остава в сила в Чехия след разделянето на Чехословакия на 1 януари 1993 г.
