Пашата е тясно свързана с пасторалната икономика. В Бескидите овцете най-често се пасяха на пасища извън селата, в горски пояс - наречени поляни или над техните граници - наречени пасища.
Пашата, освен че предотвратява разширяването на обикновена, космополитна плевели и храстова растителност, запазва структурно разнообразна растителност. Пашата носи както положителни, така и отрицателни ефекти. Не се ограничава само до хранене на растителност, но и до образуването на утъпкани, мътни места в близост до дупки за поливане на животни, песимисти по начините на движение на животните и др. На места, където т.нар. казарми в резултат на тъпчене на трева от овчи крака и оплождане с изпражнения, образувани чужди растителни съобщества, т.нар. псиарий с доминиращия вид алпийски киселец, заразяващ пасищата. Премахването на пашата в района на националните паркове предизвика обаче неблагоприятно явление за покриване на залите с гори. За да се предотврати това, в Националния парк Татра е въведена контролирана паша на овце в някои зали, т.нар
