Драконите (на гръцки: δράκων,drákon, на латински: draco – змия) са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. В някои други легенди се е смятало че люспите му са го защитавали от магии.
Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни – главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т.н. В българските легенди техен еквивалент е змея или ламята – кръвожадни и огнедишащи митични същества.
Разграничават се два основни типа дракони – европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.
Европейските дракони
Тези дракони представляват огромни гущероподобни същества (въпреки че думата дракон идва от латинското dráco и означава змия), почти винаги зелени на цвят, покрити с люспи и притежаващи мощни крила. Имат способността да бълват огън и да летят.
В културата на европейските народи драконите са представяни главно като кръвожадни, зли същества, живеещи в дълбоки пещери или във високи планини. В много легенди на Стария континент се разказва за юнак, който трябва да победи разгневен дракон.
