Конха (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. – мидена черупка, мида, вдлъбнатина) e елемент от архитектурата на базиликата, ниша с план – полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив – като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат апсиди. Апсидата е вид конха.
Конхите в църковните сгради се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в романската архитектура е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
