Лимонът (Citrus × limon) е хибридно цитрусово дърво от семейство Седефчеви, както и плодовете на това дърво. Среща се в диворастящо състояние в Индия и Индокитай, а в България е интродуциран, предимно като декоративно растение. Плодовете се използват за кулинарни цели по целия свят, предимно под формата на сок, но и като нектар или лимонова кора. Сокът на лимона съдържа между 5 и 6 % лимонена киселина, придаваща силен кисел вкус. Лимоновият сок притежава и специфичен аромат, ценен при приготовлението на напитки или като подправка на редица ястия.
Произход
Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появяват в Индия, северен Мианмар и Китай. Самото дърво е хибрид между бергамот (Citrus aurantium) и цитрон (C. medica). В южна и югоизточна Азия, лимона е използван като антисептично средство и антидот на редица отрови. Лимоните навлизат в Европа през 1 век в Италия и по-скоро Римската империя, но в началото не са били култивирани и широко използвани. По-късно около 700 година лимоните се интродуцират и в Персия, Ирак и Египет.
