Китайската кухня широко се смята за една от най-богатите и разнообразни кухни и наследства в света. Тя произлиза от различни райони на Китай и е разпространена широко в много други части на света – от Източна Азия до Северна Америка, Австралазия и Европа.
Обзор
Едно ястие в китайската култура обикновено се разглежда като съставено от две или повече основни съставки: (1) въглехидратен източник на нишесте, наричан 主食 на китайски език, (zhǔshí Пинин, букв. „основна храна“) – обикновено ориз, фиде или мантау (кръгли хлебчета, приготвени на пара) и (2) придружаващи ястия от зеленчуци, месо, риба или другиелементи, наричани 菜 (càiПинин, букв. „зеленчук“) в китайския език. Тази културна концептуализация донякъде е в контраст с кухните на Северна Европа и САЩ, където месото или животинските белтъчини обикновено се смятат за основно ястие, и, както е в повечето средиземноморски кухни, се базират обикновено на житни съставки като макаронени изделия или кускус.
Оризът е незаменима част от повечето китайски ястия. Въпреки това, в много части на Китай, особено в Северен Китай преобладават житните храни като фиде и хлебчета, приготвени на пара (mantou 饅頭) за разлика от Южен Китай, където преобладава използването на ориз. Независимо от важността на ориза в китайската кухня, в крайно формална обстановка може да се окаже, че въобще не се сервира ориз. В такъв случай ориз се предлага едва когато не останат никакви други ястия или като символично ястие на края.
