Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти, обикновено с четири струни, настроени на квинта. Тя е най-малкият инструмент от групата на цигулковите инструменти, в която влизат още виолата и виолончелото (понякога към нея е причисляван и контрабаса).
Цигулката, макар че има по-древен произход, придобива в общи линии днешния си вид в Италия през 16 век, като някои допълнителни промени са направени през 18 век. Цигуларите и колекционерите особено ценят инструментите, създадени от 16 до 18 век от Гаспаро да Сало, Джовани Паоло Маджини и фамилиите Страдивари, Гуарнери и Амати в Бреша и Кремона, както и тези на австриеца Якоб Щайнер.
Звукът се извлича от цигулката чрез прокарване на лък по една или повече струни (които могат да бъдат притискани с пръстите на другата ръка, за да се получи пълен набор от тонове), чрез дърпане на струните или чрез различни други техники. Цигулката се използва в различни музикални жанрове, като барокова и класическа музика, джаз, фолк и рокендрол.
Устройство
Цигулката се състои от резонаторна кутия (корпус), шийка с гриф, охлюв с ключове, столче (магаренце), струнник, „душичка“ и четири струни; лъкът ѝ е дълъг 75 см. От класическите инструменти цигулката е единственият, който има българско наименование.
Корпусът е с форма на две извити навън стремена (горно и долно) и едно извито навътре (средно). Той се състои от заоблена долна дъска (изработена предимно от явор), също така заоблена горна дъска (смърч или червена ела) с два f-образни звукови отвора.и вертикални странични дъски или царги (явор).
