Холокостът (от гръцкото ὁλόκαυστον – ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.
Други етнически, политически и социални групи – цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, масони, съветски военнопленници, политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.
Много изследователи не включват тези групи в определението за Холокоста и го определят само като геноцид спрямо евреите (Хана Прайс и др.), или както нацистите го наричат „окончателно решение на еврейския въпрос“ („Die Endlösung der Judenfrage“). Ако се вземат предвид и нееврейските жертви на нацистките репресии, общият брой на загиналите обикновено се оценява на девет до единадесет милиона, в по-крайни оценки – до 26 милиона души. Това се обяснява с факта, че броят на убитите съветски военнопленници (около 5 – 10 милиона) е по-голям от този на избитите евреи (6 милиона). Освен това на геноцид са подложени различни социални групи от хора от окупираните от Германия страни.
Истинността на доказателствата за Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите – шест милиона, системата на масови екзекуции с газови камери и т.н. се оспорват от някои историци и публични личности, известни като „историци-ревизионисти“.
В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия, Франция и др.
