Тропическите циклони са метеорологични системи, характеризиращи се с голям център с ниско атмосферно налягане и многобройни гръмотевични бури, предизвикващи силни ветрове и изобилни валежи. Тропическите циклони се усилват, когато вода, изпарена от океана, се издига в атмосферата с наситения с пара въздух и кондензира в по-високите атмосферни слоеве. Те се подхранват от топлинен механизъм, различен от този при други циклонни бури, като европейските бури или полярните депресии. Това, което разграничава тропическите циклони от останалите циклонни системи е, че на всяко ниво в атмосферата центърът на тропическия циклон е по-топъл от окръжаващите го области, поради което те понякога са наричани системи с топло ядро.
Определението „тропически“ се отнася както за географския произход на тези системи, които обикновено възникват в тропическите области на Земята, така и за тяхното образуване в океанските тропични въздушни маси. Определението „циклон“ обозначава циклонния характер на тези бури – с ветрови поток, въртящ се срещу посоката на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка в Южното полукълбо. Противоположната посока на ветровите потоци се дължи на кориолисовата сила от въртенето на Земята около нейната ос. В зависимост от тяхното местоположение и сила тропическите циклони се наричат с различни имена, като „ураган“, „тайфун“, „тропическа буря“, „циклонна буря“, „тропическа депресия“, „тропическо смущение“ или просто „циклон“.
Тропическите циклони могат да предизвикат изключително силни ветрове и поройни дъждове, но също и високи вълни и щормови приливи, както и да доведат до образуването на торнадо. Формират се над големи топли водни басейни и губят силата си при навлизане в сушата, поради по-голямото повърхностно триене и загубата на топлия океан, който им служи като източник на енергия.
