Торбестите или двуутробните бозайници (Marsupialia или Metatheria) са инфраклас бозайници, които се отличават от по-късно възникналите в процеса на еволюцията плацентни бозайници (Eutheria) по начина си на размножаване и отглеждане на потомството, основаващ се на наличието само на един долен отвор в тялото, представляващ край едновременно на пикочно-половата и на храносмилателно-отделителната им системи – устройство, характерно също и за птиците. Бременността при двуутробните бозайници е изобщо много кратка, а новородените малки приличат повече на слабо развити зародиши, отколкото на бебета. Това се дължи на факта, че женските не развиват в тялото си плацента, която да им служи за изхранване на потомството им, докато добие по-завършен вид. След раждането си, малките на двуутробните животни по един или друг начин попадат в приспособление, известно като „торба“ (оттам и името – „торбести“), кожен израстък в тялото на майката, във вътрешността на който се намират млечните ѝ жлези и където, защитени от околната среда, новородените порастват. Подобна, вероятно сродна и може би преходна форма от влечугите или по-древни типове бозайници към двуутробните са така наречените еднопроходни бозайници – от които понастоящем са се запазили птицечовката и ехидната, отличаващи се от торбестите с това, че не раждат малките си, а снасят яйца (ехидната образува торба). Торбестите доминират в Австралия, срещат се също в част от Индонезия, а опосумите са се запазили в Южна Америка, от която Австралия се е откъснала. Посредством Панамския провлак торбестите животни проникват и в Северна Америка, но също така оттам преминават (главно след отделянето на Австралия) плацентни бозайници, които представлявайки твърде силна конкуренция за повечето торбести, с времето почти напълно ги изместват и унищожават. Естественото ограничаване на ареалите на торбестите животни впоследствие е засилено още повече с преселването на някои животински видове от човека, поради неспособността на торбестите да се защитават от тях, поради конкуренцията, която тези нови видове представляват за тях или поради враждебността на хората, спрямо застрашаващите ги според тях торбести (например тилацинът, торбестият вълк е изтребен за да бъдат защитени привнесените стада овце). Освен това, голяма опасност за съществуването на двуутробните животни са ограниченият им генофонд и податливостта им на болести и особено – на тумори. Същевременно една голяма група торбести животни се е оказала изключително устойчива и е успяла да се разсели и закрепи, както в Австралия и Индонезия, така и в двата американски континента, това е групата на опосумите (прието е представителите ѝ в Южна Америка и Австралия да се наричат „посуми“).
