Течността е едно от трите класически агрегатни състояния на веществото.
При обикновени условия течностите имат собствен обем, но нямат определена форма, а приемат формата на съда, в който се намират. Те са флуиди. Притежават много малка свиваемост, обикновено голяма флуидност (течливост) и молекулите им могат лесно да се преместват една спрямо друга. На границата с другите тела т.нар. молекулни сили се проявяват като повърхностно напрежение.
Течностите притежават някои свойства както на твърдите, така и на газообразните вещества. При определени условия настъпва втвърдяване или изпарение. Вещество в течно състояние съществува само в определен интервал от температури, под долната граница на който преминава в твърдо състояние вследствие кристализация, а над горната граница – в газообразно. Тези граници зависят от налягането. Като правило, веществото в течно състояние има само една модификация, затова течностите са не само агрегатно състояние, но и термодинамична фаза.
Делят се на чисти течности и смеси. Само два химични елементи са течности при стайна температура – живак и бром. Най-важната течност от смесите е водата, която е от съществено значение за поддържане живота на Земята. Други примери за смеси са морската вода и кръвта. Течностите играят ролята и на разтворители.
Освен обикновените течности, които в голямата част са изотропни, съществуват и т. нар. течни кристали – течност с постоянна анизотропия на някои техни физични свойства.
