Телефон (на гръцки: τῆλε – „далече“ и на гръцки: φωνή – „звук“) е телекомуникационен апарат, който предава и получава звук, най-често човешки глас, на големи разстояния. Телефоните са от така наречения тип от точка до точка комуникационна система, чиято основна функция е да позволи на двама души, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си. Той е един от най-често срещаните апарати в развития свят и отдавна се счита за абсолютна необходимост в предприятия, домакинства и правителствата. Думата телефон е приета и еднаква на много езици в целия свят.
Всички телефонни апарати имат следните части: микрофон, слушалка, звънец и клавиатура (в миналото шайба за набиране на номерата). Микрофонът и слушалката обикновено са интегрирани в едно (слушалка), която се поставя близо до лицето, за да се говори. Клавиатурата може да бъде част базовата единица или от слушалката. Стационарен телефон е този, който е свързан с електрическа двойка кабели (чифт) към телефонната мрежа, а мобилен телефон или клетъчен телефон е преносимо устройство, което комуникира с телефонната мрежа посредством радиовълни. Безжичен телефон (също DECT телефон, на английски: Digital Enhanced Cordless Telecommunications – цифрова усилена безжична комуникация) е преносим стационарен телефон от две части: подвижна слушалка, комуникираща безжично с базата – телефонен апарат, свързан по кабел към телефонната мрежа и може да се използва само в ограничен периметър около него.
Микрофонът преобразува звуковите вълни в електрически сигнали, които се изпращат чрез телефонната мрежа към друг телефон, който ги приема и преобразува обратно в звукови вълни в слушалката на другия телефон.
