Сюрреализмът е движение в изкуството от началото на 20-те години на 20 век, обединяващо художници, мислители и изследователи в стремящи се да разрешат противоречивите положения състояния на съня и реалността. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък. Художниците рисуват въображаеми, нелогични сцени с фотографска точност, създават странни същества от предмети от бита и развиват техники, които позволяват изява на подсъзнанието.
Сюрреалистичните творби включват елемента на изненадата и неочакваните съпоставки; въпреки това много сюрреалисти смятат произведенията си за израз най-напред на философията на движението, а самите произведения единствено за неин артефакт. Водачът им Андре Бретон е категоричен, че Сюрреализмът е преди всичко революционно движение.
Терминът „сюрреализъм“ е въведен от Гийом Аполинер. Сюрреализмът се развива от дадаистите от времето на Първата световна война и италианските метафизични художници от началото на века. Най-важният му център е Париж. Основите на движението са положени през 1924 г., когато Бретон публикува първия „Манифест на Сюрреализма“ („Manifeste du surrealisme“), в който изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението и се отразява негативно на артистичното изразяване. От 20-те години насетне Сюрреализмът се разпространява из целия свят.
