Спиралата (от гр. σπειρα – „извивка“, от лат. spira – „извивка“, „пръстен“) е равнинна трансцендентна крива, която описва намотки около една (или повече) точка, приближавайки или отдалечавайки се от нея. За целта функцията, с която е зададена спиралата, трябва да е монотонна функция.
Спиралата е мощен символ още от времената на древното мегалитно изкуство; тройната спирала играе значителна роля в келтската символика.
Има два вида спирали: алгебрични спирали и псевдоспирали. По повод терминологията е нужно следното уточнение: всички видове спирали са трансцендентни криви, за разлика от алгебричните криви, които се задават с полиноми.
Спиралите обикновено се задават в полярни координати чрез функции, които показват връзката между ъгъла на въртене
θ
{\displaystyle \theta }
и радиус-вектора на спиралата r. Ако от своя страна обаче тази функция има вид на полином, спиралата се нарича алгебрична спирала. Псевдоспиралите могат да се изразят с уравнения от вида
k
=
a
s
m
{\displaystyle k=as^{m}}
, където k е радиусът на кривината, s е дължината на дъгата, отчитана от началото на спиралата, а a е коефициент.
Коефициентите a, b, d в горните формули се отразяват на графиката на спиралите, като определят единствено посоката на въртене и разстоянието между две съседни намотки.
