Солна мина „Величка”
Солна мина „Величка“ (на полски: Kopalnia Soli „Wieliczka“) е мина за каменна сол във Величка близо до Краков. От тринадесети век до 1772 заедно със солната мина „Бохня“ е част от Краковските солници. Добиваната в мината сол е от миоцена.
През 1976 мината е вписана в националния регистър на забележителностите. Две години по-късно е вписан от ЮНЕСКО в първия списък на световното наследство. През 1989 солната мина „Величка“ разширява Списъка на застрашеното световно наследство, от който е заличена през 1998. От 1994 е и паметник на историята на Полша. На 30 юни 1996 експлоатацията на находището е напълно спряна. През 2007 Солната мина „Величка“ е призната в анкетата на „Rzeczpospolita“ за едно от седемте чудеса на Полша, спечелвайки най-голям брой гласовеПрез 1976 мината е вписана в националния регистър на забележителностите. Две години по-късно е вписан от ЮНЕСКО в първия списък на световното наследство. През 1989 солната мина „Величка“ разширява Списъка на застрашеното световно наследство, от който е заличена през 1998. От 1994 е и паметник на историята на Полша. На 30 юни 1996 експлоатацията на находището е напълно спряна. През 2007 Солната мина „Величка“ е призната в анкетата на „Rzeczpospolita“ за едно от седемте чудеса на Полша, спечелвайки най-голям брой гласове.
През 2006 мината е посетена от 1 065 857 гости, като 58% от посетителите са чужденци. Повечето от тях са британци – над 57 000 и германци – над 50 000.
През 2015 подземните галерии на мината са посетени от 1 390 000 гости, а 156 000 са се възползвали от кулата за халотерапия. В залите на мината са организирани над 400 събития. Приходите възлизат на близо 166 милиона полски злоти, като от 2009 насам са се увеличили с над 62%. През 2015 са обезопасени 20 зали и 1,5 км галерии. През 2019 мината е посетена от 1 862 000 гости, а 234 000 са използвали солната кула. Под земята са организирани над 300 събития.
