Сириус Блек е литературен герой от поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Той е много добър приятел на Джеймс и Лили Потър – родителите на Хари, както и кръстник на главния герой. Описван е с дълга коса, която някак грациозно пада върху лицето му – говори се, че е много красив. За разлика от целия си род Блек, Сириус единствен не е запален по чистокръвната им мания. Също в разрез от рода му, той влиза в дом „Грифиндор“, вместо в „Слидерин“, което е голям удар за родителите му.
В седмата книга – „Даровете на Смъртта“ се разказва за стаята на Сириус, която показва колко много е искал да покаже, че е различен от всички Блек. Стаята му е украсена с Грифиндорските цветове (червено и златно), има плакати на мъгълски жени по стените, много снимки на него и най-добрите му приятели: Джеймс Потър, Ремус Лупин и Питър Петигрю. На всичко закачено по стените е направена магия за трайно залепяне, за да може родителите му да не ги махнат. На големия родов гоблен на рода Блек, майката на Сириус е прогорила дупка на мястото, където се намира той, за да покаже, че той е срам и позор и се отрича от него. Понеже той последен от целия си род остава жив, наследява къщата на площад „Гримолд“ номер дванадесет, която той с удоволствие предоставя, за да служи като щабквартира на Ордена на Феникса. В завещанието си той дава на Хари, своя кръщелник, къщата и домашния дух Крийчър, който и Сириус, и Хари (може би до седмата книга, защото Крийчър започва да показва уважение) го мразят.
Хари го мрази, защото именно Крийчър го лъже и го подмамва да отиде в „Министерството на Магията“, където той си мисли, че Волдемор е хванал Сириус и го изтезава, понеже Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава, показва лъжливо видение на Хари.
Сириус мрази Крийчър и къщата, защото те му напомнят за родителите му, с които той ни най-малко се гордее.
