Серафимите (иврит – „огнен“, „пламенеещ“) са ангели с 6 крила. Те са особено приближени до Божия престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин.
Серафимите са описани в Книгата на пророк Исая, Глава 6, стихове 2 – 3:
2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!Произходът и значението на думата Серафим не са съвсем ясни. Предполага се, че имат древноперсийски произход – близка по корен дума обозначава митологично животно с физиономия на змия – Serapis или Saraphen. Друга теория сочи еврейския корен на думата за възпламеняване, изгаряне – тоест, серафимът е ангел, който гори и се възпламенява, което пасва добре към библейския текст:
