Сабя - онлайн пъзели

Сабя (на английски и на френски: sabre; на руски: сабля; на полски: szabla; на унгарски: szablya) е разновидност на меча, представляваща дълго хладно оръжие, което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие.

Исторически сабите възникват сред степните конни народи на Средна Азия и Източна Европа към 8 век. Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на Индия, Персия и Близкия изток. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.

Сабята е своеобразен връх в развитието на кавалерийското клиново оръжие, използвано от конните народи на Евразия. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII-VIII век. В технологично отношение и от функционална гледна точка обаче, появата на сабята има дълга предистория и е резултат от взаимовлияние между различни направления в развитието на клиновото оръжие и концепциите за водене на конен бой.

По своята същност, сабята представлява хладно клиново оръжие, чийто главна функционална и видово-определяща особеност е наличието на извит, едностранно източен клин, в определени случаи двустранно източен при върха. Извивката на клина от своя страна обуславя появата на характерна режеща фаза в определен момент от протичането на нанесения със сабята сечащ удар, което е и нейна главна функционална особеност.