Древните римски храмове са сред най-важните сгради в римската култура и някои от най-богатите сгради в римската архитектура, въпреки че само малко оцеляват в непокътнат вид. Днес те остават „най-очевидния символ на римската архитектура“. Тяхното изграждане и поддръжка е основна задача на древната римска религия и всички градове, претендиращи да имат значение, са имали поне един главен храм, както и по-малки светилища. В главната зала (цела) се пази култовият образ на божеството, на което е бил посветен храмът, а често и малък олтар за тамян или възлияния. Зад целата се намира стая или стаи, използвани от служителите на храма за съхраняване на оборудване и дарове. Обикновеният поклонник рядко влиза в целата и повечето публични церемонии се провеждат навън, на портика, като множеството се събира в околността на храма.
Най-често срещаният архитектурен план на основите е правоъгълен, с висок подиум, с портик в горната част на стъпалата и триъгълен фронтон над колоните. Страничните и задната фасади на сградата имат много по-малък архитектурен акцент и обикновено нямат входове. Съществуват и кръгови планове на основите, обикновено обградени отвсякъде с колони, а извън Италия на много места се намесват и традиционните местни стилове. Римската форма на храма първоначално се е развивала от етруските храмове, които на свой ред са повлияни от Древна Гърция.
