„Президент“ може да се разбира и изобщо като председател, ръководител на организация – съвет, съд, съюз или друга общност.
Основното значение на български език на термина „президент“ е държавен глава на република, обикновено избиран за определен срок (мандат) пряко от избирателите, от парламента или от специално създаден орган.
В някои федеративни държави, като Германия и Австрия, държавният глава може да носи титлата „федерален президент“ (на немски: Bundespräsident – бундеспрезидент). Терминът „федерален президент“ (бундеспрезидент) в Швейцария означава председател на Бундесрата.
В България президентската институция е установена за пръв път през 1990 година по решение на Кръглата маса с изменение на Конституцията от 1971 година. Като компромис между СДС, който настоява държавният глава да се казва „председател“, и БСП, която държи на названието „президент“, е прието званието „председател (президент) на Републиката“ (избиран от парламента). С Конституцията на Република България от 1991 година е установено наименованието „президент“. Той се избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат.
Президентът представлява държавата в международните отношения, сключва международни договори, дава и възстановява българско гражданство, назначава и освобождава от длъжност висши държавни служители, упражнява право на помилване, опрощава несъбираеми държавни вземания, насрочва избори и референдуми, упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание чрез правото на отлагателно вето (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане).
