Преводът представлява комуникиране на значението на даден текст или реч от един език, наречен изходен, на друг, наречен целеви.
Преводачът трябва да се придържа максимално близко както към смисъла, така и към формата на оригиналния текст или реч (доколкото е възможно да дава съответствен вид на синтаксиса, граматиката, идиомите, интонацията и т.н.). Думи, изрази и значение се предават, пренасят от единия език на другия. Преводите се правят предимно от хора, но напоследък съществува тенденция към автоматизиране и компютъризиране на превода, така наречения машинен превод.
Човекът, който извършва превод на устна реч или писмен текст от един език на друг се нарича преводач. Професионалният преводач превежда от майчин на чужд или обратното, но никога от един чужд на друг чужд език. Преводачът може да превежда още от жестов език на устен и обратното, както и от един жестов език на друг.
Видове преводи
Устен и писмен превод
Преводът условно може да се раздели на устен и писмен, като устният от своя страна се дели на консекутивен (с други думи последователен, при който говорещият и превеждащият се редуват) и симултанен (едновременен, или синхронен, при който говорещият не прави паузи за превеждащия, а двамата говорят едновременно, като преводът следва с извество отместване във времето, наречено "отстъп"). Симултанният превод се използва, когато са налице специални технически средства, позволяващи на слушателите да слушат само единия говорещ — например при международни форуми чрез слушалки с избор на език за слушане, или пък при радио или телевизионно предаване чрез усилване на превода на текста, предназначен за публиката и заглушаване на оригинала, или пък при съдебни процедури.
Превод на майчиния език
Приема се, че майчиният език се познава най-добре, затова професионалният превод обикновено означава превод от чужд език на майчиния.
