Пост е период на въздържане от определени храни в някои религиозни традиции. Свързва се също с духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало. Така например, в Православна християнска религия на Бъдни вечер 24 декември (6 януари) се яде постно ястие от варени пшенични зърна, разбъркан със сок от семена, може и сушени плодове (най-често стафиди).
Обща информация за постите
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна – месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Еднодневни пости
Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:
всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;
срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;
на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).
Многодневни пости
Многодневните пости в Православната църква са четири:
Велик пост или Света Четиридесетница
Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
Богородичен пост – от 1 август до 14 август
Рождественски пост или Филипов пост.
Велик пост или Света Четиридесетница
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
