Полупроводниково дисково устройство (на английски: Solid state drive, SSD) или статично дисково устройство е енергонезависима компютърна памет, основаваща се на технологията на флаш-паметите. Те не съдържат за разлика от твърдите дискове (HDD) подвижни механични части и това елиминира закъснението при четене на информация и повишава значително скоростите на работа.
Етимология
Наименованието „solid state“ се дължи на историческото развитие в електронната техника и означава, че като градивен материал е използван полупроводник (силиций), който идва на смяна на електронните лампи.
История
Ранни статични дискове
Първите SSD-та възникват през 1950 г., в резултат на две основни технологии (феритна памет и кондензатори, използвани в режим на четене за съхранение на информация (CCROS)). Наричани от съвременниците си „спомагателни блокове памет“, те използват първоначално при разработката на първите компютри с електронни лампи. С въвеждането на по-евтините барабанни устройства за съхранение на информация използването им се преустановява.
През 1970 и 1980 г. статични дискове се използват в едни от първите суперкомпютри на IBM, Amdahl и Cray. Тяхната употреба обаче е рядка, заради прекалено високата им цена. В края на 1970 г.
Copyright 2024 puzzlefactory.com Всички права запазени.
